PETRICH

Petrich (Bulgarian: Петрич) is a town in Blagoevgrad Province in southwestern Bulgaria, located at the foot of the Belasitsa mountain. Petrich is famous for the surrounding mountain landscapes. As of 2005, the town has 35,134 inhabitants.

Petrich was included in the territory of the Bulgarian State during the reign of Knyaz Boris I (852-889). During the Middle Ages it was a Bulgarian fortress of big importance during Tsar Samuil's wars (997-1014) with Byzantium. During the Ottoman rule, it was initially part of the Serez sandjak of the Rumeli vilayet. After that it became a kaza of the Serez sandjak in the Selanik vilayet, before being included in Bulgaria following the Balkan Wars in 1913. The town was briefly occupied by the Greek army in 1925 (see The incident at Petrich). The town is a center for tabac industry and vegetables, fruits growing. It has two machines factories - for water level detectors and details for cranes. There are also greenhouses. Produces peanuts.

Petrich Peak on Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named for Petrich.

Petrich is the administrative centre of Petrich municipality (part of Blagoevgrad Province), which includes the following 55 places:

Baskaltsi
Belasitsa
Bogoroditsa
Borovichene
Chuchuligovo
Churilovo
Churicheni
Dolene
Dolna Krushitsa
Dolna Ribnitsa
Dolno Spanchevo
Dragush
Drangovo
Drenovitsa
Drenovo
Gabrene
Gega
General Todorov
Gorchevo
Ivanovo
Karnalovo
Kavrakirovo
Kamena
Kapatovo
Kladentsi
Klyuch
Kolarovo
Krandzhilitsa
Kromidovo
Kukurahtsevo
Kulata
Marikostinovo
Marino Pole
Mendovo
Mitino
Mihnevo
Novo Konomladi
Petrich
Parvomay
Pravo Bardo
Ribnik
Rupite
Razhdak
Samuilova Krepost
Samuilovo
Skrat
Starchevo
Strumeshnitsa
Tonsko Dabe
Topolnitsa
Vishlene
Volno
Yavornitsa
Yakovo
Zoychene

 

Петрич

Пѐтрич е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на Община Петрич. Гръцкото име на града е Πετρίτσι, Петрици.

Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра, а климатът е преходносредиземноморски. Средната годишна температура е 13,9°С, като средната януарска температура е положителна - 2,6°С, а средната юлска - 25,6°С. Средната валежна сума е 670 мм. Максимумът на валежите е през зимата - 204 мм, а минимумът през лятото - 103 мм. Зимата е почти безснежна, а лятото е много горещо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му предава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в Област Благоевград. Населението нараства от естествен и механичен прираст.

Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. В тази местност, разположена на 10 км североизточно от съвременния град, през 4 век пр.Хр., възниква тракйско селище на племето меди. През 1 век пр.Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Според интерпретацията на сведенията на римският историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до 6 век сл.Хр., когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.

Последните археологически изследвания и локализацията на античния град Хераклея Синтика в местността Кожух, доказват, че между този град, разположен в земите на тракийското племе синти и съвременния Петрич не съществува никаква приемственост, а хиатус от няколко века. Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през 10 - 11 век. Петрич се оформя като значимо селище и регионален център едва в края на 12 – 14 век
Петричкият край е присъединен към българската държава през 837 година в резултат на войната на българския кан Персиан срещу Византия. В края на 10 и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.

През средновековието Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост Гяур калеси, която се издига над града и грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон имоти в Петрич. Градът пада под османска власт след 1395 година. Петрич и неговата околност са включени в състава на Кюстендилския санджак, като самостоятелна нахия.

През годините на османското владичество Петрич, придобива мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Османскиятят пътешественик Евлия Челеби, посетил Петрич през 1651 година, съобщава, че паланката има 240 къщи с градини. Има всичко две махали с джамия, параклис и само една баня. Център е на каза с 80 села. Има 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, плодове, важно място сред които заемат кестените. През периода 16-19 век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутият Долянски панаир, който се утвърждава като един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.[2]

През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През 19 век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Струмица за Сяр посещава града и пише:

„ В Петерче, городке, полном разваливающихся домиков и прекрасных садов, нет ни церкви, ни училища. Если верить жителям, этого не допускают Турки. [3] “

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петрич (Petritch) е посочен като град с 1 070 домакинства с 1 264 жители мюсюлмани и 1 312 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов населението на града вече брои 7 190 души, от които 2 450 българи, 4 600 турци, 40 власи и 100 цигани.[5] Както всички градове останали в Османската империя, така и Петрич, въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и са споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на реката, която прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал за складиране на продукти, за кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста. Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.

Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По-богатите били облечени с копринени фустани, дълги рокли, самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.

Петричани били трудолюбиви хора. По-голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията, на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива. „Техните движения - пише англичанинът Ейбът, са бавни, но сигурни. Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа“.

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. В 1868 година завършва строежа на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община. През 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов (Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Поптраянов и Кочо Мавродиев, който полага основите на класното училище.

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България, но по силата на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.

На 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост. През 1899 година - е представена първата българска пиеса в града, а през 1909 година е основан струнен оркестър. През 1899 година учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града, с известни дейци като Атанас Лютвиев, Димитър Гощанов, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.

Гъркоманската партия в Петрич обаче запазва позиции. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Петрич се състои от 3 392 българи екзархисти, 1 080 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци и 176 власи. В града фунционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 5 учители и 173 ученика, както и 2 начални и 1 прогимназиално гръцко училище с 4 учители и 55 ученика

По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Мнозина местни българи се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Турците напускат града, както и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).[7]

Намалелият брой на жителите на града отново се увеличава след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души.

От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище „Кочо Мавродиев“, „Гоце Делчев“ и „Отец Паисий“. Център на културния живот става читалище „Братя Миладинови“, което се настанява в турската джамия Султан Селим. Издигнат е паметник на в памет на загиналите петричани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието, скотовъдството и занаятите остават основния източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците.

Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Община Петрич. Населението през 1997 година е 27 887 души. Петричка община включва 55 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997 година. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.

Религии
Храм “Успение Богородично”
Църква “Свети Георги”
Църква “Свети Николай”
Църква “Свети Илия”
Църква “Света Петка”
Църква “Въведение Богородично”

Културни и природни забележителности
Беласица
Паметник на Антон Попов, от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост).
Паметник „Загинали за Родината“ - изграден е през 1937 г. по проект на професор Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни 1912-13 г., Първата световна война 1915-18 г. и Петричкия инцидент 1925 г.

Станчинари (местните кукери)
Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари. Събитието привлича всяка година многохилядна публика. Макар да разчита на местни самодейци, събитието привлича все повече гости от страната и чужбина.

В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата на всяка една от групите (по квартали) трае обикновено около половин час. Броя на участниците варира но е около 60-150 души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада.

През последните години се забелязва интересна тенденция - в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблемът с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.

Петрич е побратимен град или партньор с:

Истра (ru:Истра (город)), Русия
Миовени (ro:Mioveni), Румъния
Сяр, Гърция

 

wikipedia.org