BULGARIA
Plovdiv is situated in the central part of the Upper Thracian Plain on the two banks of the Maritsa River. It is 10 km from the Rhodope mountains and 50 km from the Balkan mountains. The city is constructed on seven syenite hills, some of which are 250 m high. Because of these seven hills, Plovdiv is often referred to in Bulgaria as Градът на седемте тепета (the city of the seven hills).
Plovdiv is host to economic and cultural events such as the International Fair Plovdiv, the international theatrical festival "A scene on a crossroad", the TV festival "The golden chest". There are many remains preserved from Antiquity such as the Ancient amphitheatre, Roman odeon, Roman Stadium, the archaeological complex Eirene and others. In the 12th century BC the settlement on one of the hills grew to the Thracian city of Eumolpias which was among the first cities in Europe.
Name
During its long history, Plovdiv was given various names: in Thracian: Pulpudeva,
Eumolpias; Latin: Trimontium; Greek: Φιλιππούπολη, Φιλιππούπολις / Philippoupoli,
Philippoupolis; Turkish: Filibe. In the Middle Ages the Bulgarians called
the city Paldin (Пълдин) or Plavdiv (Плъвдив). The city was usually known
as Philippopolis in English until the early 20th century.
The asteroid (minor planet) 3860 Plovdiv is named after the city. It was discovered by the Bulgarian astronomer Violeta G. Ivanova on 8 August 1986. Plovdiv Peak (1040 m) on Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named after Plovdiv.
Geography
A view over PlovdivPlovdiv is situated in the central parts of the Upper Thracian
Plain. It is divided by southern Bulgaria's largest river Maritsa. Only one
of the city's six districts is located to the north of the river and the main
part of the city lies to the south.
The plain of Plovdiv is an alluvial plain formed by the Maritsa and its tributaries. The heights of Sredna Gora rise to the north-west, to the east are the Chirpan Heights. To the south the plain is surrounded by the slopes of the Rhodope mountains[3] which are steep and around 1300 meters high with the valleys of the rivers Vacha, Stara Reka, Yadenitsa, Chepinska and others cutting their way through the heavily forested mountain. In the city itself there are six syenite hills, called tepeta. In the beginning of the 20th century they used to be seven but one of them was destroyed. Traditionally the citizens call them Dzhendem tepe, Bunardzhik, Sahat tepe, Nebet tepe, Dzhambaz tepe and Taksim tepe. The last three form the area of the Three hills (Bulgarian: Трихълмие) in the central part of the city.[4]
Climate
The climate is temperate with strong influence from the Mediterranean and
is typical of southern Europe. Summers are generally extremely hot and dry.
Winters tend to either have a very mild Mediterranean character, or a very
cold Siberian character, and sometimes see elements of both. The average annual
temperature is 12.4°С. The average maximum temperature is in July - 30.3°С
and the absolute maximum was recorded during the same month in 2000 - 45.0°С.
The average minimum temperature is 6.5°С and the absolute minimum was -31.5°С
measured during an inversion. The average relative humidity is 73%, it is
highest in December - 86% and lowest in July and August - 62%. The total precipitation
is 540 mm - the wettest month of the year is May with an average precipitation
of 66.2 mm, while the driest is August with an average of 31 mm. The average
number of days with a snow blanket in Plovdiv is 23. The average depth of
the blanket of snow is 2 to 4 cm and the maximum is normally 6 to 13 but in
some winters it can reach 50 cm or more. Gentle winds (0 to 5 m/sec) are predominant
in the city with wind speeds of up to 1 m/s representing 95% of all winds
during the year. Mists are common in the cooler months especially along the
banks of the Maritsa. On average there are 33 days with mist during the year
Antiquity
The Roman odeon.Plovdiv is one of the oldest cities in Europe. It is a contemporary
of Troy and Mycenae, and older than Rome, Carthage or Constantinople. Archaeologists
have discovered fine pottery[7] and other objects of everyday life from as
early as the Neolithic Age, showing that in the end of the 7th millennium
B.C there already was an established settlement there.[8][9] According to
Ammianus Marcellinus, Plovdiv's written post-Bronze Age history lists it as
a Thracian fortified settlement named Eumolpias. In 4th century BC the city
was a centre of a trade fair (called panegyreis).[10] In 342 BC, it was conquered
by Philip II of Macedon[11], the father of Alexander the Great, who renamed
it "Φιλιππόπολις", Philippopolis or "the city of Philip"
in his own honour. Later, it was reconquered by the Thracians who called it
Pulpudeva (a translation of Philipopolis)[12]
In 72 AD it was seized by the Roman general Terentius Varo Lukulus and was incorporated into the Roman Empire[13], where it was called Trimontium (City of Three Hills) and served as metropolis (capital) of the province of Thrace. It gained a city status in late 1st century.[14] Thrimontium was an important crossroad for the Roman Empire and was called "The largest and most beautiful of all cities" by Lucian. Although it was not the capital of the Province of Thrace, the city was the largest and most important centre in the province.[15] In those times, the Via Militaris (or Via Diagonalis), the most important military road in the Balkans, passed through the city.[16][17]
"This [Plovdiv] is the biggest and loveliest of all towns. Its beauty
shines from faraway..."
Roman writer Lucian.
The Roman times were a period of growth and cultural excellence.[18] The ancient
ruins tell a story of a vibrant, growing city with numerous public buildings,
shrines, baths, and theatres. The city had advanced water system and sewerage.
It was defended with a double wall. Many of those are still preserved and
can be seen by the tourist. Today only a small part of the ancient city has
been excavated.[12]
Middle Ages
The Slavs had fully settled in the area by the middle of the 6th century and
changed the ethnic proportions of the region.[19] With the establishment of
Bulgaria in 681 Philipopolis became and important border fortress of the Byzantine
Empire. It was captured by Khan Krum in 812 but the region was fully incorporated
into the Bulgarian Empire in 834 during the reign of Khan Malamir.[20] It
remained in Bulgarian hands until it was conquered by the Byzantine Empire
in 970 or 971. In 970 the Asian army of the Byzantine Empire under the eunuch
Peter was destroyed by the Bulgarians near Plovdiv.[21] The city again came
to be known as Philippopolis and became Byzantine in character. Aime de Varennes
in 1180 encountered the singing of Byzantine songs in the city that recounted
the deeds of Alexander the great and his predecessors, over 1300 years before.[22]
Khan Krum was the first Bulgarian ruler to capture Plovdiv.Byzantine rule
was succeeded by that of the Latin Empire in 1204, and there were two short
interregnum periods as the city was twice occupied by Kaloyan of Bulgaria
before his death in 1207.[12] In 1208 Kaloyan's successor Boril was defeated
by the Latins in the battle of Plovdiv.[23] Under Latin rule, Plovdiv was
the capital of the Duchy of Philippopolis governed by Renier de Trit, and
later on by Gerard de Strem. Bulgarian rule was reestablished during the reign
of Ivan Asen II between 1225 and 1229. In 1263 Plovdiv was conquered by the
restored Byzantine Empire and remained in Byzantine hands until it was re-conquered
by George Terter II of Bulgaria in 1322.[24] Byzantine rule was restored once
again in 1323, but in 1344 the city and eight other towns were surrendered
to Bulgaria by the regency for John V Palaiologos as the price for Ivan Alexander
of Bulgaria's support in the Byzantine civil war.[25]
In 1364 the Ottoman Turks under Lala Shakhin Pasha seized Plovdiv.[26][27] The Turks called the city Filibe. It was the capital of Rumelia until 1382 when the Ottomans captured Sofia which became the main city of the province. Plovdiv survived as one of the major cultural centers for Bulgarian culture and tradition. The name Plovdiv first appeared around that time and is derived from the city's Thracian name Pulpudeva (assumed to be a translation of Philippopolis, from Pulpu = Philippou and deva = city), which was rendered by the Slavs first as Pəldin (Пълдин) or Pləvdin.
National revival
Main article: Bulgarian National Revival
The Virgin Mary Church.Under the rule of the Ottoman Empire, Plovdiv was a
focal point for the Bulgarian national movement in the Eastern Rumelia province
of the Empire. During that period Plovdiv was a major economic center along
with Istanbul, Odrin and Solun. The richer citizens constructed beautiful
houses many of which can still be seen in the Architectural reserve Old Plovdiv.
Plovdiv was a sanjak centre of Rumelia Province between 1364-1864 and was
the sanjak centre of Edirne Vilayet between 1864-1878 during Ottoman Rule.
Plovdiv had an important role in the struggle for Church independence which was according to some historians a peaceful bourgeois revolution. Plovdiv became the center of that struggle with leaders such as Nayden Gerov, Dr Valkovich, Joakim Gruev and whole families. In 1836 the first Bulgarian school was inaugurated and in 1850 modern secular education began when the "St Cyrill and Metodius" school was opened. On 11 May 1858 the day of Saints Cyril and Methodius was celebrated for the first time, this later became a National holiday which is still celebrated today. In 1858 in the Church of Virgin Mary the Christmas liturgy was served for the first time in the Bulgarian language since the beginning of the Ottoman occupation. In 1868 the school expanded into the first grammar school. Some of the intellectuals, politicians and spiritual leaders of the nation graduated that school.[12]
The city was liberated from the Ottomans during the Battle of Plovdiv in 1878.[27]
Eastern Rumelia
Main article: Bulgarian unification
According to the Treaty of San Stefano on 3 March 1878 the Principality of
Bulgaria included the lands with predominantly Bulgarian population. Plovdiv
which was the biggest and most vibrant Bulgarian city was selected as a capital
of the restored country and for a seat of the Temporary Russian Government.[28]
Great Britain and Austria-Hungary, however, did not approve that treaty and
the final result of the war was concluded in the Congress of Berlin which
divided the newly liberated country into several parts. It separated the autonomous
region of Eastern Rumelia from Bulgaria and Plovdiv became its capital. The
Ottoman Empire created a constitution and appointed a governor.[29] At the
time, it had a population of about 33,500, of which 45% were Bulgarians, 25%
Greeks, 21% Turks, 6% Jews and 3% Armenians.
In the spring of 1885 Zahari Stoyanov formed the Secret Bulgarian Central Revolutionary Committee in the city which actively conducted propaganda for the unification of Bulgaria and Eastern Rumelia. On 5 September several hundred armed rebels from Golyamo Konare (now Saedinenie) marched to Plovdiv. In the night of 5-6 September these men led by Danail Nikolaev took control of the city and removed from office the General-Governor Gavril Krastevich. A provisional government was formed led by Georgi Stranski and universal mobilization was announced.[30] After the Serbs were defeated in the Serbo-Bulgarian War, Bulgaria and Turkey reached an agreement according to which the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia had a common government, Parliament, administration and army. Today 6 September is celebrated as the Unification Day and the Day of Plovdiv.
Recent history
After the unification Plovdiv remained second city in population and significance
after the capital Sofia. The first railway in the city was built in 1874 and
in 1888 it was linked with Sofia. In 1892 Plovdiv became host of the First
Bulgarian Fair with international participation which was succeeded by the
International Fair Plovdiv. After the liberation the first brewery was inaugurated
in the city.
The St Louis Catholic Cathedral.In the beginning of the 20th century Plovdiv
grew as a significant industrial and commercial center with well developed
light and food industry. German, French and Belgian capital was invested in
the city in development of modern trade, banking and industry. In 1939 there
were 16,000 craftsmen and 17,000 workers in manufacturing factories, mainly
for food and tobacco processing. During the Second World War the tobacco industry
expanded as well as the export of fruit and vegetables. In 1943 1,500 Jews
were saved from deportation in concentration camps by the archbishop of Plovdiv
Cyril who later became Bulgarian Patriarch.
On 6 April 1956 the first trolleybus line was opened and in the 1950s the Trimontsium Hotel was constructed. In the 1960s and 1970s there was a construction boom and many of the modern neighborhoods took shape. In the 1970s and 1980s antique remains were excavated and the Old Town was fully restored. In 1990 the Sports complex "Plovdiv" was finished, it included the largest stadium and rowing canal in the country. In that period Plovdiv became the birthplace of Bulgaria's movement for democratic reform, which by 1989 had garnered enough support to enter government.
Plovdiv has hosted specialized exhibitions of the World's Fair in 1981, 1985, and 1991.
Demographics
[edit] Population
The population (including those who live somewhere else in Bulgaria or outside
the country but possess Bulgarian passports) for the municipality of Plovdiv
for 2007 is 375,137 which makes it second in population in the nation. According
to the data of NSI (National Institute of Statistics) the people who actually
live in Plovdiv are 346,790.[31]
Demographic evolution of Plovdiv between 1880 and 1939 1880
1884 1887 1892 1900 1910 1920 1926 1934 1939
24,053
33,442 33,032 36,033 43,033 47,981 64,415 84,655 99,883 105,643
Just before the Liberation of Bulgaria Plovdiv was the second largest Bulgarian city after Stara Zagora. According to the data from 1880 it had 24,053 inhabitants.[32] Before it was burned down by the Turks in 1877 Stara Zagora had a population of 25,480 [33] while the capital Sofia had 20,501 inhabitants according to the first census in the Principality of Bulgaria in 1880. After the Unification Plovdiv was the largest city in the country for several years with 33,032 inhabitants compared to 30,428 for Sofia. According to the 1946 census Plovdiv was the second largest city with 117,563 inhabitants compared to 487,000 for the capital.[28]Today the city is also the centre of the second largest agglomeration in the country with a population of 575,297.[1]
Ethnicity and religion
In its ethnic character Plovdiv is a cosmopolitan city inhabited by Bulgarians,
Turks, Armenians, Jews, Greeks and Gypsies. According to the 1884 census the
Bulgarians were 50,09%, followed by Turks (21,36%), Greeks (16,44%), Jews
(6,48%) and Armenians (2,93%). After the Wars for National Union (Balkan Wars
and World War I) the city became home for thousands of refugees from the occupied
Bulgarian lands in Macedonia, Western Thrace and Eastern Thrace. Many of the
old neighbourhoods are still referred to as Belomorski, Vardarski. Most of
the Jews left the city after the foundation of Israel in 1948. The Bulgarians
are a majority followed by Gypsies and Turks.
The vast majority of the inhabitants are Christians - mostly Eastern Orthodox but there are also Catholics, Eastern Catholics and Protestant trends (Adventists, Baptists and others). There are also some Muslims and Jews. In Plovdiv there are many churches, two mosques and a synagogue.
City government
Plovdiv is the administrative center of Plovdiv Province, Municipality of
Plovdiv, Maritsa municipality and Rodopi municipality. The Mayor of the Municipality
of Plovdiv Slavcho Atanasov [35], together with the six district mayors represent
the local executive authorities. The Municipal Council which consists of 51
municipal counselors, represents the legislative power and is elected according
to the proportional system by parties’ lists.[36] The executive government
of the Municipality of Plovdiv consists of a mayor who is elected by majority
representation, five deputy mayors and one administrative secretary. All the
deputy mayors and the secretary control their administrative structured units.
According to the Law for the territorial subdivision of the Capital municipality and the large cities[37] the territory of Plovdiv Municipality is subdivided into six district administrations, their mayors being appointed following approval by the Municipal Council.
In 1969 the villages of Proslav and Komatevo were incorporated into the city. In 1987 the municipalities of Maritsa and Rodopi were separated from Plovdiv which remained their administrative center. In the last several years the inhabitants from those villages had taken steps to rejoin the "urban" municipality.[38]
Landmarks
Plovdiv is a major cultural center. The city has more than 200 archaeological
sites[39], 30 of which are of national importance. There are many remains
from antiquity - Plovdiv is among the few cities with two ancient theatres;
remains of the medieval walls and towers; Ottoman baths and mosques; a well-preserved
old quarter from the National Revival period with beautiful houses, churches
and narrow paved streets. There are numerous museums, art galleries and cultural
institutions. Plovdiv is host to musical, theatrical and film events.
The city is a starting point for trips to places in the region, such as the Bachkovo Monastery at 30 km to the south, the ski-resort Pamporovo at 90 km to the south or the spa resorts to the north Hisarya, Banya, Krasnovo, Strelcha.[40] There are more that 50 hotels with 7,000 beds as well as hostels and other forms of accommodation.[40]
Antique city
The Antique theatre of Plovdiv.The Antique theatre which is wrongly referred
to as the Amphitheatre is one of the most famous monuments from the Antiquity
in Bulgaria.[41] It was built in the beginning of the 2nd century during the
reign of the Roman Emperor Trajan. It is situated in the natural saddle between
the Dzhambaz Tepe and Taksim Tepe hills. It is divided into two parts with
14 rows each divided with a horizontal lane. The theatre could accommodate
3,500 people.[42] The three-storey scene is located on the southern part and
is decorated with friezes, cornices and statues. The theatre was studied,
conserved and restored between 1968 and 1984. Many events are still held on
the scene[43] including the Verdi festival and the International Folklore
festival. The Roman Odeon was restored in 2004.[44] It was built in 2-5th
century and is the second (and smaller) antique theatre of Philipopolis with
350 seats. It was initially built as a bulevterion - edifice of the city counsel
and was later reconstructed as a theatre.
The Roman forum dates from the reign of Vespasian in 1st century and was finished in the 2nd century. It is located near the modern post office next to the Odeon. It has an area of 11 hectares and was surrounded by shops and public buildings. The forum was a focal point of the streets of the ancient city.[2]
The remains of Roman stadium.The Roman Stadium[45] is another important monument
of the ancient city. It is situated between Sahat Tepe and the Three hills
in the modern Dzhumaya Square. It was built in the 2nd century and modeled
after the stadium in Delphi. In Roman times it could hold 30,000 spectators.[2]
Only a small part of the northern section with 13 seat rows can be seen nowadays
- the larger part lies under the main street and a number of buildings.
The Eirene Archaeological complex is located in the southern part of the Three hills on the northern part of an ancient street in the Arheologicheski underpass. It includes remains of a public building from 3-4th century which belonged to a noble citizen. Eirene is the Christian name for Penelopa - a maiden from Megadon who was converted to Christianity in 2nd century. There are colourful mosaics which have geometrical forms and figures.[46]
On Nebet Tepe are found remains of the first settlement on the Three hills which in 12th century BC grew to the Thracian city of Eumolpias, one of the first cities in South-eastern Europe. Massive walls surrounding a temple and a palace have been excavated. The oldest part of the fortress was constructed from large syenite blocks - the so called "cyclop construction".
[edit] Museums and protected sites
The Archaeological Museum was established in 1882 as a People's Museum of
Eastern Rumelia.[47] In 1928 the museum was moved to a 19th century edifice
on Saedinenie Square built by the famous Plovdiv architect Josif Shniter.
The museum contains a rich collection of Thracian art. The three section "Prehistory"[48],
"Antiquity"[49] and "Middle Ages"[50] contain precious
artifacts from the Paleolithic to the early Ottoman period (15th-16th centuries).[51]
The famous Panagyurishte treasure is part of the museum's collection.[52]
The Ethnographic Museum.The Historical Museum of Plovdiv[53] was founded in
1951 as a scientific and cultural institute for collecting, saving, and researching
historical evidence about Plovdiv and the region from 16th to 20th centuries.
The exhibition is situated in three buildings.[51]
The Regional Ethnographic Museum - Plovdiv was inaugurated in 1917. On 14 October 1943 it was moved to a house in the Old town. In 1949 the Municipal House-museum was reorganized as a People's Ethnographic Museum and in 1962 it was renovated. There are more than 40,000 objects.[51]
The Museum of Natural Science was inaugurated in 1955in the old edifice of the Plovdiv Municipality built in 1880. It is among the most important museums in the country with rich collections in Paleontology, Mineralogy and Botanic sections. There are several rooms for wildlife and it contains Bulgaria's largest freshwater aquarium with 40 fish species.[51] It has a collection of minerals from the Rhodope mountains.
The Museum of Aviation was established on 21 September 1991 on the territory of the Krumovo airbase[54] 12 km to the south-east of the city. The museum possesses 59 aircraft and both indoor and outdoor exhibitions.[51]
The Old Town of Plovdiv is a historic preservation site known for its Bulgarian Renaissance architectural style. The Old Town covers the area of the three central hills (Трихълмие, Trihalmie) —Nebet Tepe, Dzhambaz Tepe and Taksim Tepe. Almost every house in the Old Town has its characteristic exterior and interior decoration.
Churches, mosques and temples
There are a number of 19th century churches, most of which follow the distinctive
Eastern Orthodox construction style. Those are the Saint Constantine and Saint
Helena, the Saint Marina, the Saint Nedelya, the Saint Petka and the Holy
Mother of God Churches. There are also Roman Catholic Cathedrals in Plovdiv,
the largest of them being the Cathedral of St Louis. There are several more
modern Baptist, Methodist, Presbyterian, and other Protestant churches, as
well as older style Apostolic churches. Two mosques remain in Plovdiv from
the time of the Ottoman rule. There is also one synagogue.
Culture
Theatre and music
A house in the Old town.
A performance in the Roman Odeon.The Plovdiv Drama Theatre[55] is a successor
of the first professional theatre group in Bulgaria founded in 1881. The Plovdiv
Puppet Theatre, founded in 1948, remains one of the leading institutions in
this genre. The Plovdiv Opera was established in 1953.
Another post of Plovdiv's culture is the Philharmonic, founded in 1945.[56] Soloists such as Dmitri Shostakovich, Sviatoslav Richter, Mstislav Rostropovich, Yuri Boukov and Mincho Minchev have worked with the Plovdiv Philharmonic. The orchestra has toured in almost all of the European countries. The Trakiya Folklore Ensemble, founded in 1974, has performed thousands of concerts in Bulgaria and more than 42 countries.[57] The Trakiya Traditional Choir was nominated for a Grammy Award. The Detska Kitka Choir is one of the oldest and best known youth choirs in Bulgaria, winner of numerous awards from international choral competitions.
Literature
Plovdiv is among the nation's primary literary centres - in 1855 Hristo Danov
created the first Bulgarian publishing company and later the first printing-press.[58]
The city's traditions as a literary centre are preserved by the first public
library in Bulgaria, the Ivan Vazov National Library, by the 19 chitalishta
(cultural centres) and by numerous booksellers and publishers. The library
was founded in 1879[59] and named after the famous Bulgarian writer and poet
Ivan Vazov who worked there for five years creating some of his best works.[60]
Today the Ivan Vazov National Library is the second largest national library
institution with more than 1,5 million books[61], owning rare Bulgarian and
European publications.
Arts
The Art Gallery of PlovdivThe city has traditions in Iconography since the
Middle Ages. During the Period of National Revival a number of notable icon-painters
(called in Bulgarian zografi, зографи) from all regions of the country worked
in Plovdiv - Dimitar Zograf and his son Zafir Zograf, Zahari Zograf, Georgi
Danchov and others.[27] After the Liberation the famous Bulgarian painter
of Czech origin Ivan Mrkvička came to work in the city. The Painters' society
was established there by artists from Southern Bulgaria in 1912 whose members
included the prominent painters Zlatyu Boyadzhiev, Sirak Skitnik, Tsanko Lavrenov.
Today the city has 30 art galleries. The Art Gallery of Plovdiv was founded in the late 19th century.[62] It possesses 5,000 pieces of art in 4 separate buildings. Since 1981 it has a section for Mexican Art donated by the Mexican painters in honour of the 1,300-year anniversary of the Bulgarian State.
Economy
Main article: Economy of Plovdiv
Located in the middle of a rich agricultural region, since the beginning of
the 20th century Plovdiv grew as an industrial center. Food processing, tobacco,
brewing and textiles were the main pillars of the industry.[63] During the
socialism the city's economy greatly expanded and was dominated by heavy industry
- it still produces lead and zinc, machinery, electronics, motor trucks, chemicals
and cosmetics. After the fall of Communism in 1989 and the collapse of Bulgaria's
planned economy, a number of industrial complexes were closed.
Plovdiv has one of the country's fastest growing economies with average GDP growth of 12-13%. As of 2005 the total revenues are 9.4 billion leva (approximately 4.8 billion euro), which is with 88% more than in 2001. The profits for the same period rose 4.5 times.[64] The unemployment is 6,5%[65] which is lower than the national average. One of recent problems are municipality's administrative borders which almost completely coincide with the city limits. Due to the constant increase of investments which are $465,000,000 for 2005 some of the businesses have to be redirected to the Maritsa or Rodopi municipalities such as the industrial zone of Radinovo village.[64]
Industry has been expanding again since the late 1990s, with manufacturing plants built in the city or in its outskirts, mainly the municipality of Maritsa. In this period, some €500,000,000 has been invested in construction of new factories. Some of the new plants include the Liebherr refrigerator plant with 1,850 employees and a capacity of 450,000 items per year, the Socotab tobacco processing plant (2,000 employees), a bicycle plant (500 workers, capacity 500,000 units)[66], а Schneider electronics factory[67], a biodiesel plant, the Bulsaphil textile plant (790 workers), and several electronics and high-tech plants producing CD players and other electronic equipment. The largest electronics plant in the Balkans was inaugurated in the nearby village of Voivodinovo.[68]
Due to the demand for business office space Business Park Plovdiv is going to be constructed in the district of Trakiya. The investment is for €68,000,000 and the park will occupy an area of 110,000 m².[69][70] A commercial and industrial park is to be built in the village of Radinovo at several km to the north-west of the city with a built-up area of 50,000 m².[71]
Shopping and commerce
A new trade center in the Trakiya District.The commercial sector is developing
fast. Trade centers have been built mainly in the Central district and the
district of Trakiya. Those include Trade Center Grand[72], Market Center[73]
and two more all on the Kapitan Raycho Street[73], Forum in Trakiya, Exelsior
and others. There are several malls under construction - the €40 million Mall
of Plovdiv with a shopping area of 40,000 m², 11 cinemas and parking for 700
cars[74], €50 mln. Central Mall Markovo tepe[75], a huge €60 mln. mall and
hotel complex in the district of Trakiya[76] as well as several other projects
planned or under construction.
Several hypermarkets have been built mainly on the outskirts of the city:
Metro, Kaufland, Sani (2 outlets), Praktiker, Billa, Mr. Bricolage, Baumax,
Technopolis, Technopark Europa and others. The main shopping area is the central
street with its shops, cafés and restaurants. A number of cafés, craftsmen
workshops and souvenir shops are situated in the Old town and the small streets
in the centre, known among the locals as "The trap" (Bulgarian:
Капана).
The Plovdiv International Fair, held annually since 1892, is the largest and oldest fair in the country and all of southeastern Europe, gathering companies from all over the world in an exhibition area of 138,000 m² located on a territory of 352,000 m² on the northern banks of the Maristsa river.[77] It attracts more than 600,000 visitors from different countries.[78]
The city also has a duty-free zone since 1987. It has a customs terminal handling cargo from trucks and trains.[78]
Transport
The Central Railway Station of Plovdiv.
Plovdiv airport.Plovdiv has a geographical position which makes it an international
transport hub. Three of the ten Pan-European corridors run into or near the
city - Corridor IV (Dresden-Bucharest-Sofia-Plovdiv- Instanbul), Corridor
VIII (Durrës-Sofia-Plovdiv-Varna/Burgas) and Corridor X (Salzburg-Belgrade-Plovdiv-Instanbul).[79][80]
A major tourist center, Plovdiv lies at the foot of the Rhodope Mountains,
and most people wishing to explore the mountains choose it as their trip's
starting point.
Plovdiv is a major road and railway hub in southern Bulgaria[81]: the Trakiya motorway (A1) is only at 5 km to the north. It lies on the important national route from Sofia to Burgas via Stara Zagora. First-class roads lead to Sofia to the west, Karlovo to the norths, Asenovgrad and Kardzhali to the south, Stara Zagora and Haskovo to the east. There are intercity buses which link Plovdiv with cities and towns all over the country and many European countries. They are based in three bus stations: South, Rodopi and North.
Railway transportation in the city dates back to 1872 when it became a station on the Lyubimets-Belovo railway line. There are railways to Sofia, Panagyurishte, Karlovo, Peshtera, Stara Zagora, Dimitrovgrad and Asenovgrad. There are three train stations - Central Railway Station, Trakiya and Filipovo as well as a Freight Station.[79]
Plovdiv has an extensive public transport system[82], including around 40 bus and trolleybus lines.[79] Six bridges span over the Maritsa river including a railroad bridge and a covered bridge. There are important road junctions to the south, south-west and north.
Plovdiv International Airport is located near the village of Krumovo, 12 km southeast of the city. There are plans for its modernisation and expansion. It takes charter flights from several European countries. A number of other, mainly small airports are located in the surroundings of the city including the important military airbase in Graf Ignatievo to the north of Plovdiv.
Education
Around two thirds of the citizens (62,38%) have secondary, specialized or
higher education. That percentage has increased in the period 1992-2001.[83]
Plovdiv has 78 schools including elementary, high, foreign language, mathematics, technical and art schools. There are also 10 private schools and a seminary. The number of pupils for 2005 is 36,964 and is constantly decreasing since the mid 1990 due to lower birth-rate.[83] Among the most prestigious schools are: Plovdiv English Language School, National Schools of Commerce - Plovdiv[84], Omega College[85], English Academy[86], National School for music and dance art Plovdiv[87], French High School of Plovdiv[88].
The city has 6 universities and a number of state and private colleges and branches of other universities. Those include the Plovdiv University[89] with 900 lecturers and employees and 13,000 students, the Medical University of Plovdiv with 2,600 students[90], the Medical College, Technical University of Sofia - Branch Plovdiv[91], Agrarian University - Plovdiv[92], University of Food Technologies[93], Academy for Music, Dance and Fine Arts[94] and others.[83]
Sports and recreation
Plovdiv Sports Complex in autumn.The Plovdiv Sports Complex is the biggest
in Eastern Europe. It consists of the Plovdiv Stadium with several additional
football fields, tennis courts, swimming pools, rowing base with 3km long
channel, restaurants, cafés situated in a spacious park in the western part
of the city just south of the Maritza river. There are also playgrounds for
the children. It is popular among the citizens of Plovdiv and the guests of
the city who use it for jogging, walking and relaxation. The Plovdiv Statium[95]
has 55,000 seats which makes it the largest football venue in Bulgaria.[96]
Other stadiums include Hristo Botev Stadium (22,000 seats)[97], Lokomotiv Stadium (the capacity is 11,000 seats)[98], Maritsa Stadium (5,000 seats) and Todor Diev Stadium (7,000 seats). There are also six indoor sports halls - Lokomotiv, Dunav, Stroitel, Chaika, Akademik, Total Sport. In 2006 a water park was opened near the city centre called Aqualand.[99] Several smaller water parks are situated in the city as well.
A view from the City garden.Football is the most popular sport in the city.
Plovdiv has four professional football teams. Botev Plovdiv[100] was founded
in 1912, and is named after one of the most ardent Bulgarian poets and revolutionaries,
Hristo Botev. The city also has PFC Lokomotiv, founded in 1936.[101] Both
teams are a regular fixture in the top Bulgarian league. The rivalry between
them is considered to be even more fierce than the one between Levski and
CSKA of Sofia. There are also two other football clubs in the city – Maritsa
FC (founded in 1921)[102] and Spartak Plovdiv (1947).[103]
Plovdiv is host of the international boxing tournament "Strandzha" which takes place since 1949.[104] In 2007 ninety-six boxers from 20 countries participated in the tournament. There is a horse racing club and a horse base near the city. Plovdiv has several volleyball and basketball teams.
Three of the city's seven hills are protected natural territories since 1995. Two of the first parks in Bulgaria are located in the city center - Tsar Simeon garden (also known as the City garden) and Dondukov garden. Some of the larger parks include the Botanical garden, Beliz Brezi, Ribnitsa and Lauta.
Notable citizens
Old Plovdiv.Alphonse de Lamartine, French writer
Anjel Vagenstein, writer
Asen Kisimov, actor
Boris Christoff, basso
Dinko Dermendjiev, football player
Filibeli Hafız Ahmed Pasha, Ottoman Grand Vizier
George Ganchev, fencer, actor, writer, politician
Georgi Slavchev, Pianist, composer
Hristo Danov, publisher
Hristo Stoichkov, football player
Isaac Passy, Bulgarian philosopher
Jean Videnov, ex-prime minister of Bulgaria
Jordan Jovtchev, gymnast
Maria Petrova, three times World Champion in rhythmic gymnastics
Milcho Leviev, musician and composer
Milen Dobrev, weightlifter
Nayden Gerov, linguist, folklorer and writer
Nayden Todorov, conducor
Nikolay Buhalov, Olympic canoeing champion
Ognyana Petkova, Olympic canoeing bronze medal
Petar Stoyanov, ex-president of Bulgaria
Silvena Rowe The birthplace of. Famous celebrity television chef and food
writer worldwide
Solomon Passy, mathematician, activist and politician
Stefka Kostadinova, world record holder in the women's high jump
Tanya Gramatikova, Photographic artist
Tzvetana Maneva, actress
Tsvetana Pironkova, Bulgarian Number 1 tennis player and World number 40
[edit] Twinning
Plovdiv is twinned with the following cities[105][106]:
Brno, Czech Republic.
Bursa, Turkey.
Columbia, United States.
Daegu, South Korea.
Gyumri, Armenia.
Jeddah, Saudi Arabia.
Istanbul, Turkey.
Košice, Slovakia.
Kumanovo, Macedonia.
Kutaisi, Georgia.
Leipzig, Germany; since 1975, renewed in 2007.
Leskovac, Serbia.
Luoyang, China.
Ohrid, Macedonia.
Okayama, Japan.
Petra, Jordan.
Poznań, Poland.
Rome, Italy; for its seven hills.[citation needed]
Saint Petersburg, Russia.
Thessaloniki, Greece.
Valencia, Venezuela.
Пловдив
Пловдив е вторият по-големина град в Република България след София и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.
Пловдив е град с население от 376 501.[1] Разположен е в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км. северно от Родопите и на 50 км. южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на тепетата“(или „Градът на седемте тепета“).
В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.
География
Изглед от града към Стара планинаПловдив в разположен в централната част на
Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в България
- Марица. По този начин градът естествено се разделя на две части. На север
от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото
си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща
останалите пет района.
Пловдивското поле е представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад, север и североизток се издигат възвишенията съответно на Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма, наричани още тепета. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях е разрушено. Традиционните имена на тепетата са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив. [2]
Климатът е преходно-континентален, типичен за южната част на Европа. Средната
годишна температура е 12,4°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С,
а абсолютният максимум през същия месец е измерен през 2000 год. +45,0°С.
Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум е минус
31,5°С в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна
влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска
през месеците юли и август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540
мм, с максимум през май – 69,2 мм и минимум през август – 31 мм. Средният
годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 23 дни. Средната височина
на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът
под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост
до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци,
като дните с мъгли за една година са 33 средно
История [редактиране]
Античност
Римският одеонПловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно
съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е.
Първото известно име на Пловдив е Кедрисия заради многото кедри, които растяли
покрай р.Марица и в целия град.Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху
трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е.
е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува
на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „градът на Филип“ бива обграден
със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола
върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[4]
През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценяват важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.[5]
Средновековие
Часовниковата кула на Сахат тепеВ края на IV в. започва византийския период
в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с
което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската
епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните
възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин
и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.
След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източно римската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.
През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. "" Агенция Фокус - Цар Калоян получава корона, скиптър и знаме от кардинал Лъв, посетен на 17 ноември 2007 г.</ref>. Между 1225 и 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия и така до 1344 година, когато Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.
През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, страноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите в Източна Европа.
Възраждане
Църквата „Св. Богородица“В периода на Българското национално Възраждане Пловдив
е голям икономически център, наред с Истанбул, Солун и Одрин. Той същевременно
е център на огромна занаятчийска област, която обхваща почти цяла Югоизточна
България. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и
получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка
е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани
се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са
запазени в архитектурно-историческия резерват Старият Пловдив.
Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.
За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)
През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго.
Източна Румелия
"Съединена България" - литография от Николай ПавловичОсновна статия:
Източна Румелия
Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество
България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният
Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица
на младата държава и седалище на Временното руско управление.[6] Санстефанският
договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване
на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския
договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко
части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Турция
изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и
назначава управител.[2]
Основна статия: Съединение на България
От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов,
Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране
на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин
въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват
към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев,
установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора
Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски
и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението
и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската
империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия
имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември
се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.
Нова история
Обновената главна улица "Александър Батенберг"След Съединението
Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата
София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888
г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото
българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес
е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита
и първата пивоварна фабрика.
В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.
В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. е завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. През 1999 г. в „града под тепетата“ се провежда Европейския месец на културата.
Пловдив е вторият по големина български град преди Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души.[3]. Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители[4], а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София.
По своя народностен състав Пловдив е един космополитен град, в който живеят българи, турци, гърци, арменци, евреи и цигани. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв.„Столипиново”.
Вижте още: Циганите в Пловдив
Религии
Основна статия: Храмове в Пловдив
В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската
религия — източноправославни, католици, източнокатолици, арменско-апостолическо
изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града
има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.
Античен град
Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение
в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен
е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен
в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен
на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека
(диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна
на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена
с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран
и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984
г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният
фолклорен фестивал.
Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.
Разкрити части от римски стадион в центъра на градаРимският стадион е още
един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат
тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по
модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил.
души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски,
Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на
стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.
Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.
Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.
Музеи
Основна статия: Музей на авиацията (Пловдив)
Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна
Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921
г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена
през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер.
Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство
на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”,
съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския
период в българската история (15-16 век).
Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата.
Етнографският музейРегионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през
1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е
открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен
Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена
изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени
във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор,
Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното
изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години
екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията
с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на
тази институция.
Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.
Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.
Култура и изкуство
Културни центрове
Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на Профсъюзите „Стефан
Кираджиев”
Общински младежки дом „Спектър” на ул. „Авксентий Велешки”
Център за съвременно изкуство - Баня „Старинна”
Културен център „ТракАрт”
Военен клуб - Пловдив
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“
Музика
Основна статия: Музика в Пловдив
Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър.
Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция
в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.
Международноизвестни са пловдивският Хор "Детска китка" и хор "Евмолпея".
Изобразително изкуство
Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.
Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.
Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена
галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена
галерия Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения,
експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев”
и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на
ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското
изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от
основаването на българската държава.
Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.
Литература и книгоиздаване
Основна статия: Литература и книгоиздаване в Пловдив
Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската
книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат като първия
голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство
от възрожденеца Христо Груев Данов.
Читалища
Читалище „Алеко Константинов”, бул. Шести септември 160
Читалище „Г. Търнев”, бул. България 146
Читалище „Възраждане”, ул. Стоян Чалъков 1
Читалище „Захари Стоянов”, ул. Равнища 4
Читалище „Иван Вазов”, ул. П.Р.Славейков 33
Читалище „П. Р. Славейков”, ул. П.Д.Петков 42
Читалище „Съвременник”, ЖК Тракия
Читалище „Христо Г. Данов”, бул. Шести септември 128
Читалище „Христо Ботев”, ул. Даме Груев 1
Читалище „Христо Смирненски”, ул. Копривките 15
Редовни културни събития
Основна статия: Редовни културни събития в Пловдив
Образование и наука [редактиране]
Висши училища
Аграрен университет
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
Европейски колеж по икономика и управление [5]
Земеделски колеж [6]
Колеж по икономика и администрация [7]
Медицински университет
Медицински колеж [8] към МУ, Пловдив
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Технически университет, София
Филиал, Пловдив
Технически колеж "Джон Атанасов" [9] [10] [11] към ТУ, София
Университет по хранителни технологии
Професионални училища
Частен професионален колеж "Делта"
Частен професионален колеж "Икоминтелект"
Частен професионален колеж "Омега"
Средни училища
Национална Търговска Гимназия
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
СОУ "Св. Патриарх Евтимий" (бившата Лиляна Димитрова)
ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери" (част от бившата ЕГ "Георги
Кирков" с 6 английски, 3 немски и 3 френски паралелки, отделила се втория
срок на учебната 1991-1992)
ЕГ "Иван Вазов" (бивша Руска гимназия)
ЕГ Пловдив (бивша ЕГ "Георги Кирков" с 6 английски, 3 немски и 3
френски паралелки)
Образцова математическа гимназия
НГ за сценични и екранни изкуства
Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков"
СОУ "П. Кр. Яворов"
СОУ "Св. Паисий Хилендарски"
Средна духовна семинария
ССУ за деца с увреден слух "Проф. д-р Ст. Белинов"
СОУ "Свети Константин - Кирил Философ" (бивше НУ "Антон Страшимиров")
СОУ "Св. Софроний Врачански"
Здравеопазване [редактиране]
Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични)
и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски
кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.
Спорт и отдих
Спортен комплекс „Пловдив“В Пловдив е построен един от най-големите спортни
центрове в България - спортен комплекс „Пловдив”. Разположен в северозападната
част на града, комплексът включва стадион за 55 000 зрители, най-голямата
гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове
и лекоатлетическа писта.
Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Локомотив” с картинг-писта „Лаута”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”,хандбална зала „Локомотив”, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.
Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Ботев” (основан 1912), „Марица” (1921), „Локомотив” (1936) и „Спартак” (1947).
Международният боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 г. В изданието за 2007 г. в турнира взимат участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубове по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.
В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.
Пловдивските тепета Сахат тепе (Данов хълм), Бунарджик (Хълм на освободителите) и Джендем тепе (Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. Младежкият хълм има надморска височина (кота терен) 307 м. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”, парк „Лаута“.
Транспорт
Основна статия: Видове транспорт в Пловдив
През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение:
пътищата Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Одрин - Истанбул и София -
Стара Загора - Бургас, както и два от европейските транспортни коридори: 4-ти
и 8-ми.
През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез шест моста: пешеходен мост Съединение (при Новотел Пловдив), автомобилните: на бул. „Васил Априлов” (при УХТ), мост Герджика (между бул. „Руски” и ул. „Победа”), бул. „Цар Борис III Обединител” (при Панаира), мост Адата (източно от Панаира над остров Адата), както и един железопътен - в най-западна част на града. Други големи транспортни съоръжения в града представляват пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе и на Карловско шосе, „Бетонния мост”.
Чуждестранни представителства
Градът е седалище на консулства от следните държави:
Турция, генерално консулство (ул. “Филип Македонски” №10, тел.: 032/ 632
309, 624 010, 624 020)[12]
Гърция, генерално консулство (ул. “Преслав” №10, тел.: 032/ 63 20 03)[13]
Армения, почетно консулство (ул. “Турист” №2, Тел./факс: 032/ 63 48 72)[14]
Италия, почетно консулство (ул. “Княз Александър І Батенберг” №42, Тел.: 032/639908)[15]
Русия, почетно консулство [16]
Побратимени градове[17][18]
Рим, Италия
Санкт Петербург, Русия
Солун, Гърция
Лайпциг, Германия
Бърно, Чехия
Кошице, Словакия
Познан, Полша
Истанбул, Турция
Бурса, Турция
Охрид, Република Македония
Куманово, Република Македония
Гюмри, Армения
Кутаиси, Грузия
Петра, Йордания
Колумбия, Южна Каролина, САЩ[19]
Окаяма, Япония
Тегу, Южна Корея
Валенсия, Венецуела
Луоян, Китай
wikipedia.org