ROUSSE

Rousse (also transliterated as Ruse or Russe; Bulgarian: Русе [ˈru.sɛ]) is the fifth-largest city in Bulgaria, with a population of near 175,600. Rousse is situated in the northeastern part of the country, on the right bank of the Danube, opposite the Romanian city of Giurgiu, 300 km from the capital Sofia and 200 km from the Bulgarian Black Sea Coast. It is the most significant Bulgarian river port, serving an important part of the international trade of the country.

Rousse is known for its 19th- and 20th-century Neo-Baroque and Neo-Rococo architecture, which attracts many tourists. The Rousse-Giurgiu Friendship Bridge, the only one in the shared Bulgarian-Romanian section of the Danube, crosses the river nearby.

Rousse is located on the right bank of the Danube, which is the high bank, having two underwater terraces and three land terraces at 15–22 m, 30–66 m, and 54–65 m. The average altitude is 45.5 m AMSL. The urban area is an approximately 11-km ellipse running along the river. The city extends from the land-connected Matey (Матей) island and the mouth of Rusenski Lom on the west to Srabcheto (Сръбчето) hill on the east. During the 20th century, the west end of the city was significantly modified by moving the mouth of Rusenski Lom to the west, as well as by moving the bank itself with its fairway considerably to the north. Sarabair (саръбаир) hill is to the south of the city and is 159 m high. The Rousse TV Tower is built there on the remains of Leventtabia, a former Turkish fortification.

 

The city emerged as a Thracian settlement from the 3rd to 2nd millennium BCE, when pottery, fishing, agriculture, and hunting developed. Excavations reveal several layers, suggesting that the place was attacked by neighbouring tribes and suffered some natural disasters. Ancient sanctuaries were found nearby, where idols of a pregnant woman, a fertility goddess, were prevalent. The Thracian settlement later developed into a Roman military and naval centre during the reign of Vespasian (69-70 CE) as part of the fortification system along the northern boundary of Moesia. Its name, Sexaginta Prista, suggests a meaning of "a city of 60 ships" (from Latin: sexaginta — "60" and Greek: pristis — a special type of guard ship), based on the supposed 60 nearby berths. The fortress was located on the main road between Singidunum (modern Belgrade) and the Danube Delta and was destroyed in the sixth century by Avar and Slavic raids. Hungarian historian Felix Philipp Kanitz was the first to identify Sexaginta Prista with Rousse, but the Škorpil brothers demonstrated the link later through studying inscriptions, coins, graves, and objects of daily life. An inscription from the reign of Diocletian proves that the city was rebuilt as a praesidium (a large fortification) after it was destroyed by the Goths in 250 CE.

In the 13th and 14th centuries, during the time of the Second Bulgarian Empire, a fortified settlement called Rusi (also Golyamo Yorgovo; Bulgarian: Голямо Йоргово), first mentioned in 1380, emerged near the ruins of the Roman town. It later strengthened its position as an important trade centre with the lands on the opposite side of the Danube, until it was conquered by the Ottomans in 1388. Scholars suggest that the city on the river bank derived its present name from the Cherven fortress (Bulgarian: Чѐрвен; "червѐн" meaning red) through the root rous, which is present in many Slavic languages and is a cognate of French rouge and Latin rusos.[2]

During Ottoman rule, the invaders destroyed the town, reacting to a 1595 unsuccessful liberation attempt by a joint Vlach-Bulgarian army, led by Michael the Brave. After its rebuilding in the following years, Rousse was dubbed Rusçuk (Turkish for "little Rousse") and had again expanded into a large fortress by the 18th century. It later grew into one of the most important Ottoman towns on the Danube and an administrative centre of Tuna Vilayet, which extended from Varna and Tulcea to Sofia and Niš. Rousse developed into a centre of the Bulgarian National Revival and hosted the headquarters of the Bulgarian Revolutionary Central Committee.
After it was liberated from the Ottoman Empire on 20 February 1878, Rousse was one of the key cultural and economic centres of the country and the seat of Bulgarian shipping. Intensive building during the period changed the city's architectural appearance to a typical Central European one. That was also a time for a number of firsts for Bulgaria centred on Rousse, including the first private bank (Girdap), insurance company, chamber of commerce, filmshow, metal ship, and weather station.

After knyaz Alexander Battenberg's 1886 abdication, and as a reaction to the regentship's course led by prime minister Stefan Stambolov, a group of Russophile (pro-Russian) military officers revolted in Rousse. The riot was violently crushed, and 13 of the leaders were quickly sentenced to death and executed near the city, which caused a lot of public discontent. Decades later, in 1934, local citizens raised funds and built a monument at the place where the Russophile officers were executed. The monument was blown up in 1940, but rebuilt in 1966 at approximately the same spot.

Between World War I and II, after Southern Dobruja was lost to Romania, the economic significance of the city decreased. So did the population, and Rousse was no longer the second-largest city in Bulgarian lands (after former East Rumelian capital Plovdiv), being quickly surpassed by Sofia and Varna. Many big companies left, and all foreign consulates were closed, except for the Russian one, which has remained functional since.

The return of Southern Dobruja to Bulgaria in September 1940 fostered good conditions for restoration of the city's leading role. It became a provincial centre, and economic activity revived. The construction of the Rousse-Giurgiu bridge in 1954 and the fast industrialization gave a new push to development. Rousse emerged again as an important economic, transport, cultural, and educational hub. Engineering, chemical, and light industries expanded; a large harbor was built; and the city became a university centre. At the 1985 census, a population of more than 186,000 was reported.

In the early 1980s, Rousse entered a dark period of its history. The Verachim factory was built in Giurgiu, which polluted the air for more than 10 years, impacting the city's development. Population decreased, and 15,000 people moved out between 1985 and 1992. Fortunately, in 1989, the Romanian factory ceased the pollution, under pressure from environmental organizations on both Bulgarian and Romanian communist leadership. Organizations, such as Ekoglasnost, provoked nationwide demonstrations and strongly influenced the change to democracy.

During the 1990s, the global economic crisis in Bulgaria affected Rousse. Most big companies suffered a decline and unemployment increased, which led to renewed emigration waves. Since 2000, the city has been continually regaining its former leading status.

Today, Rousse is a large Bulgarian city, with a population over 170,000, and is one of the basic cultural and economic centres of northern Bulgaria. The country's accession to the European Union is expected to bring local benefit through new investments and opportunities for international business.

Approximately 15 km southeast of Rousse is the village of Shtraklevo, near which is the former military Rousse Airport (currently closed).[1] Plans exist to redevelop and reopen the airport by 2008–09 for internal, charter, and cargo flights. The runway is long enough for Boeing 747s (Jumbo Jets).

Noted for its rich culture, Rousse hosts a philharmonic orchestra and the Rousse State Opera (founded in 1949). The city is particularly famous for its Baroque and Rococo architecture.

Museums
National Transport Museum
Battenberg Palace, built 1892, which now hosts the Rousse Regional Historical Museum
Pantheon of National Revival Heroes
Kaliopa House, a museum depicting the old urban lifestyle
Zahari Stoyanov Museum

Religious buildings
Church of the Holy Trinity
Church of the Holy Theotokos
Church of St George
Church of Holy Archangel Michael
Church of the Holy Ascension
Church of St Petka
Russian Church of St Nicholas the Miracle Worker
Roman Catholic St Paul of the Cross Cathedral, built 1890
Armenian Surp Astvadzadzin Church
Evangelical Baptist church
Seid Pasha Mosque
Rock-hewn Churches of Ivanovo, a World Heritage Site, is situated 20 km to the south.

In 1978, the All Saints Church was destroyed and the Pantheon of National Revival Heroes was built thereupon.

The Jewish community in Rousse built and consecrated a synagogue in 1797. It was destroyed in the 1810 fire, but two other synagogues were later built in 1826 and 1852.

Twin cities
Volgograd, Russia[4]
Saint-Ouen, France[4]
Giurgiu, Romania[4]
Peristeri, Greece[4]
Huainan, People's Republic of China[4]

 

Русе

Ру̀се е град в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България с и през Румъния.

Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век, която привлича много туристи. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок и рококо. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“.

Русе се намира в най-западната част на крайдунавската низина, Побрежието, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.

Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.

Южно от града е хълмът Саръбаир, висок 159 м. Върху него е разположена телевизионната кула, висока 210 м с антената.

Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (сега Белград) до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като крепост и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (ІХ-ХІ век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през XIX век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.[1]

След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входна врата на Европа към България. Неслучайно в този период, Русе е пионер в редица нововъведения:

Създава се първата аптека.
През 1867 е построена първата ЖП линия в днешна България.
През 1881 е построен първият метален кораб.
През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“.
През 1881 е създадено първото застрахователно дружество „България“.
През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна.
През 1883 е построена първата метеорологична станция.
Учредена е първата търговска камара.
През 1897 се е състояла първата кинопрожекция.
В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическия завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от капацитета си и спира обгазяванията.

През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

Днес Русе е петият по големина български град с население над 170 000 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България.

В Русе се намират следните храмове:

Църквата „Света Троица“
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свето Възнесение“
Църквата „Света Петка“
Руската църква „Свети Николай Чудотворец“
Католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“
Арменската църква „Сурп Аствадзадзин“
Евангелска баптистка църква
Джамията „Сеид паша“
През 1978 г. е била разрушена църквата „Всях Светих“ и на нейно място е построен Пантеонът на Възрожденците. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква "Всях Светих" в Парка на възрожденците.

Градът е голям български индустриален център. В Русе се намира една от 6-те безмитни зони в страната. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви профили за автомобили "Монтюпе", испанската "Керос" - производител на гранитогрес и фаянс и други.

Русе е важен транспортен център: Централна ЖП гара Русе — пл. Ал. Стамболийски ЖП гара Разпределителна Русе — ул. Иван Ведър Товарна ЖП гара Русе — ул. Цветница Товарна ЖП гара Русе-Север — бул. Тутракан, кв. Захарна фабрика Товарна ЖП гара Русе-Запад — ул. Пристанищна Автогара Юг — бул. Цар Освободител Автогара Изток — ул. Иван Ведър Пристанище — ул. Пристанищна 22

Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори ([3]):

Транспортен коридор 7: Майн — Рейн — Дунав.
Транспортен коридор 9: Хелзинки — Киев/Москва — Одеса/Кишинев — Букурещ — Русе — Стара Загора — Дедеагач на Бяло море.
Тук е и единственият към юли 2006 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево.

В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост — шивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи, експортно ориентирано дружество с над 70% от продукцията, от Прециз Интер Холдинг, за производство на алуминиеви изделия и др. В града се намира и седалището на Булмаркет.

Към началото на 2005 г. в Русе са направени инвестиции по различни проекти, като например по закупуването на БРП и в предприятието на Оргахим. Винпром Русе произвежда алкохолни напитки с високо качество и през 2003 г. беше закупен от руски бизнесмени.

Туризмът е добре застъпен и в Русе има 22 хотела. През 2005 година градът е посетен от 41 221 чужди туристи [4]. В покрайнините се намират западен парк „Приста“, на брега на Дунав, както и лесопарк Липник, който е едно от любимите места за отмора на русенци. В лесопарка Липник е преустроен голям бизнес-конферентен център.

В Русе има множество хипермаркети като Метро Кеш енд Кери, Технополис, Техномаркет Европа, Кауфланд, Билла, Жираф, Мосю Бриколаж, Практикер и др.

Градът е измежду логистични центрове с интермодални терминали, които министерството на транспорта предвижда да изгради. [5]

На 20 км. от Русе, в с. Щръклево, има гражданско летище, което в момента не работи и предстои да бъде концесионирано.

Градът е сред Стоте национални туристически обекта (Къща-музей „Захари Стоянов“ и Пантеон на Възрожденците). Известен е с многото запазени сгради от края на ХІХ и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Голяма част от тях са паметници на културата. Сред забележителностите на града се открояват: Църквата „Св. Троица“, 1764 г.; Паметникът на Свободата, 1908/1911 г., скулптор Арнолдо Цоки; Паметника на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г., 1902 г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов; Флотската кула, 1885 г., арх. Фридрих Грюнангер; Доходното здание с крилатия Меркурий на покрива, в което са настанени градският театър и други културни институции, 1902 год. арх. Раул-Паул-Бранк, Георг Ланг и Франк Щолц; телевизионната кула (210 м), която е най-високата в България (кулата Копитото в София е висока 108м), а според други е на първо място и на Балканите ([6]). Русенската кула е построена през 1976 г.; Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г.; Пантеонът на Възрожденците, където почиват костите на видните дейци на българското национално-освободително движение Любен Каравелов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Панайот Волов, Баба Тонка, Никола Обретенов и др.; Първата железопътна гара в България, изградена през 1866 г.

Редовни събития

Мартенски музикални дни - музикален фестивал от национален мащаб, провеждан всяка година с участието на известни музиканти и композитори от цял свят.
6 май, Гергьовден, е празникът на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица.
Лятна сцена „Сексагинта Приста“ е градски фестивал. Събитията в него се случват всеки четвъртък от май до октомври на римската крепост.
Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскенбал.
Есенен салон на изкуствата - ежегодно през втората половина на септември.
В края на октомври се провеждат „БГ МедиаМаркет“ и медийният фестивал „Българската Европа“.
Всяка година за 24 май с тържествена церемония се връчват годишни награди "Русе" за изкуство и култура.

Побратимени градове
Волгоград, Русия
Гюргево, Румъния
Перистери, Гърция
Сент Уан, Франция
Хуайнан, Китай

 

wikipedia.org