BULGARIA

Sofia is the capital and largest city of the Republic of Bulgaria, with a population of 1,346,665 in the Capital Municipality.[1] It is located in western Bulgaria, at the foot of the mountain massif Vitosha, and is the administrative, cultural, economic, and educational centre of the country.

One of the oldest cities in Europe, the history of Serdica-Sredets-Sofia can be traced back some 7000 years; prehistoric settlements were excavated in the centre of the present city, near the royal palace, as well as in outer districts such as Slatina and Obelia. The well preserved town walls (especially their substructures) from antiquity date back before the 7th century BC, when Thracians established their city next to the most important and highly respected mineral spring, still functioning today. Sofia has had several names in the different periods of its existence, and remnants of the city's millenary history can still be seen today alongside modern landmarks.

Sofia's development as a significant settlement owes much to its central position in the Balkans. It is situated in western Bulgaria, at the northern foot of the Vitosha mountain, in the Sofia Valley that is surrounded by mountains on all sides. The valley is the largest one in the country with territory of 1,186 square kilometres (457.9 sq mi) and average altitude of 550 metres (1,804 ft). Three mountain passes lead to the city, which have been key roads since antiquity, connecting the Adriatic Sea and Central Europe with the Black and Aegean Seas.

A number of low rivers cross the city, including the Vladaiska and the Perlovska. The Iskar River in its upper course flows near eastern Sofia. The city is known for its numerous mineral and thermal springs. Artificial and dam lakes were built in the last century.

It is located 130 kilometres (81 mi) northwest of Plovdiv [2], Bulgaria's second largest city, 340 kilometres (211 mi) west of Burgas[2], 380 kilometres (236 mi) west of Varna[2], Bulgaria's major port-cities on the Bulgarian Black Sea Coast. The city is situated at less than 200 kilometres (124 mi) from the borders with three countries: 55 kilometres (34 mi) from Kalotina on the Serbian border, 113 kilometres (70 mi) from Gyueshevo on the frontier with the Republic of Macedonia and 183 kilometres (114 mi) from the Greek border at Kulata.

Sofia has a moderate continental climate with high temperature amplitudes. The hottest month is August while January is the coldest. Up to 1936 the average annual temperature was 10.0 ℃ (50 ℉) and since then it has risen with +0.5 °C (+1 °F).[3] The city receives around 650 millimetres (25.6 in) annual precipitation with summer maximum and winter minimum. The temperatures in Sofia generally remain cooler than other parts of Bulgaria in summer, due to the high altitude of the valley in which it is situated. However temperatures can still reach up to 40 °C on occasions.

HISTORY

Antiquity

Sofia was originally a Thracian settlement called Serdica, or Sardica, possibly named after the Thracian tribe Serdi. Around 500 BC another tribe settled in the region, the Odrysi, known as an ethnos with their own kingdom. For a short period during the 4th century BC, the city was ruled by Philip of Macedon and his son Alexander the Great.

Around AD 29, Serdica was conquered by the Romans. It became a municipium, or centre of an administrative region, during the reign of Emperor Trajan (98-117) and was renamed Ulpia Serdica.

It seems that the first written mention of Serdica was made by Ptolemy (around 100 AD).

Serdica (Sardica) expanded, as turrets, protective walls, public baths, administrative and cult buildings, a civic basilica, an amphitheatre - the City Council (Boulé), a large Forum, a big Circus (Theatre), etc. were built. When Emperor Diocletian divided the province of Dacia into Dacia Ripensis (at the banks of the Danube) and Dacia Mediterranea, Serdica became the capital of Dacia Mediterranea. The city subsequently expanded for a century and a half, it became a significant political and economical centre, moreso - it became one of the first roman cities where Christianity was recognized as an official religion (Еmperor Galerius). So it was only very natural that Constantine the Great called Serdica (Sardica) "My Rome".

Serdica was of moderate size, but magnificent as an urban concept of planning and architecture, with abundant amusements and an active social life. It flourished during the reign of Byzantine Emperor Justinian I, when it was surrounded with great fortress walls whose remnants can still be seen today.

The city was destroyed by the Huns in 447 but was rebuilt by Justinian and for a while called Triaditsa.

Middle Ages

Sofia first became part of the First Bulgarian Empire during the reign of Khan Krum in 809 after a long siege. [4] Afterwards, it was known by the Bulgarian name Sredets and grew into an important fortress and administrative centre. After the fall of North-eastern Bulgaria under John I Tzimiskes' armies in 971, the Bulgarian Patriarch Damyan chose Sofia for his seat in the next year. After a number of unsuccessful sieges, the city fell to the Byzantine Empire in 1018, but once again was incorporated into the restored Bulgarian Empire at the time of Tsar Ivan Asen I.

From the 12th to the 14th century, Sofia was a thriving centre of trade and crafts. It is possible that it has been called by the common population Sofia (meaning "wisdom" in AncientGreek) about 1376 after the Church of St. Sofia. However, in different testimonies it was called both "Sofia" and "Sredets" until the end of the 19th century. In 1382 Sofia was seized by the Ottoman Empire in the course of the Bulgarian-Ottoman Wars - after a long siege the city was captured with treason. The new name - Sofia, replaced the old one - Sredets, after the liberation of the city from Turkish rule in 1878. Quite a time after 1878 there was a strong will, expressed by Bulgarian committees, to keep the name Sredets, but the Russian administration accepted Sofia.

Ottoman rule

After the campaign of Władysław III of Poland in 1443 towards Sofia, the city's Christian elite was annihilated and became the capital of the Ottoman province (beylerbeylik) of Rumelia for more than 4 centuries, which encouraged many Turks to settle there. In the 16th century Sofia's urban layout and appearance began to exhibit a clear Ottoman style, with many mosques, fountains and hamams (bathhouses). During that time the town had a population of around 7,000 which rose to 55,000 by the mid 17th century.

The town was seized for several weeks by Bulgarian haiduks in 1599. In 1610 the Vatican established the See of Sofia for Catholics of Rumelia, which existed until 1715 when most Catholics had emigrated[5]. In the 16th century there were 126 Jewish households, and there has been a synagogue in Sofia since 967.

End of Ottoman Rule

Sofia was taken by Russian forces on 4 January 1878, during the Russo-Turkish War, 1877-78, and became the capital of the autonomous Principality of Bulgaria in 1879, which became the Kingdom of Bulgaria in 1908. It was proposed as a capital by Marin Drinov and was accepted as such on 3 April 1879. By the time of its liberation the population of the city was 11,649.[6] For a few decades after the liberation the city experienced large population growth mainly from other regions of the country.

In 1925 the St Nedelya Church assault was carried out by the Bulgarian Communist Party which claimed the lives of 170 people and injured another 500.

During World War II, Sofia was bombed by Allied aircraft in late 1943 and early 1944, and was later occupied by the Soviet Union. As a consequence of the Russian occupation with the approval of the Allied countries USA, Great Britain, France, Bulgaria's government, which allied the country with Germany, was overthrown by a Communist revolution. Like Prague, Warsaw, Bucharest etc. Sofia became a capital of the Communist-ruled People's Republic (1944). The country did not lose territory, but lost vital and important connections with Bulgarian population abroad and all over the world. During that time the population of Sofia expanded at high rates, as a large emphasis was placed on the industrial development of the city - many new large factories and manufacturing plants were built in and around the city. That led to the creation of many new neighbourhoods and the expansion of the public transport network.

Administration

The city of Sofia is one of 28 Provinces of Bulgaria (not to be confused with Sofia Province, which surrounds but does not include the city). Besides the city of Sofia, the capital province encompasses three other cities and 34 villages, being split into a total of 24 municipalities. Each municipality has a head person who is elected by the municipal assembly. The head of the county is its mayor. The assembly members are chosen every four years. The current mayor of Sofia is Boyko Borisov.

Demographics

According to 1999 data,[9] the whole Capital Municipality, with a population of 1,246,651 [1], had a population density of 917.8.

The ratio of women per 1,000 men was 1,114 and the rate of population ageing was 100.3. The birth rate per 1000 people was 7.9 and steadily declining in the last 15 years, the death rate reaching 12.2 and growing. The population was declining by 4.3 per cent. However, considerable immigration to the capital from poorer regions of the country, as well as urbanization, are the reasons Sofia's population is in practice increasing. 5.7 people of every one thousand were married (only heterosexual marriage is possible in Bulgaria) and the infant mortality rate was 11 dead babies per 1,000 born alive, down from 18.9 in 1980.

According to the 2001 census, Sofia's population is made up of 96% ethnic Bulgarians; among minority communities, nearly 18,000 (1.5%) officially identified themselves as Roma[10], 6,000 as Turkish, 3,000 as Russian, 1,700 as Armenian, and 1,200 as Greek.[11]

The unemployment is significantly lower than in other parts of the country — 2.45% of the active population in 1999 and declining, compared to 7.25% for the whole of Bulgaria as of July 1, 2007 (also on the decrease).[12] The large share of unemployed people with higher education, 27% as compared to 7% for the whole country, is a characteristic feature of the capital.

When Sofia was declared capital in 1879 it was the fifth-largest city in the country after Plovdiv, Ruse, Varna and Shumen. Plovdiv remained the most populous town in Bulgaria till 1892 when Sofia took the lead.

Culture

Music and nightlife

Sofia has an extensive nightlife scene with many different night clubs, live venues, pubs, mehani (Bulgarian traditional taverns), and restaurants. The city has played host to many world star concerts including performances by, among others, Elton John, Depeche Mode, Iron Maiden, Ray Charles, Seal, Metallica, KISS, Marilyn Manson, Eros Ramazotti, DJ Tiesto, Korn, Judas Priest, Robin Gibb, Kylie Minogue, Rihanna and Dima Bilan.

Yalta Club and Chervilo are among the most popular clubs in Bulgaria. Yalta Club has hosted some of the most popular DJs: Pete Tong, Axwell, Steve Angello, Dimitri From Paris, Tom Novy and many others.

Museums

Sofia houses numerous museums, notably the National Historical Museum, the Bulgarian Natural History Museum, the Museum of Earth and Men, the Ethnographic Museum, the National Museum of Military History, the National Polytechnical Museum and the National Archaeological Museum. In addition, there are the Sofia City Art Gallery, the Bulgarian National Gallery of Arts, the Bulgarian National Gallery for Foreign Art as well as numerous private art galleries.

Places of special interest

The city also offers many places of special interest such as the Sts. Cyril and Methodius National Library (which houses the largest national book collection and is Bulgaria's oldest cultural institute), the Sofia State Library, the British Council, the Russian Cultural Institute, the Polish Cultural Institute, the Hungarian Institute, the Czech and the Slovak Cultural Institutes, the Italian Cultural Institute, the French Cultural Institute, Goethe Institut, Instituto Cervantes, and the Open Society Institute. Families with children used to be able to enjoy Sofia Land, the nearly nine-acre amusement park adjacent to the Sofia Zoological Garden (founded in 1888). Unfortunately the park was closed in 2006.

Sofia currently enjoys a booming film industry as the filming ground of several international film productions. Vitosha Boulevard, also called Vitoshka — ranked as the world's 22nd most expensive commercial street — represents numerous fashion boutiques and luxury goods stores and features exhibitions by world fashion designers. Sofia's geographic location, situated in the foothills of the weekend retreat Vitosha mountain, further adds to the city's specific atmosphere.

Economy

Sofia is the major economic center of Bulgaria and home to most major Bulgarian and international companies operating in Bulgaria. Sofia is also the country's financial hub, home to the Bulgarian National Bank, the Bulgarian Stock Exchange, the Financial Supervision Commission as well as the headquarters of all commercial banks operating in the country. Construction, trade and transport are other important sectors of the local economy. Increasingly, Sofia is becoming an outsourcing destination for multinational companies, among them IBM, Hewlett-Packard and Sony.

Fuelled by Bulgaria's sustained economic growth, the real estate market in Sofia has skyrocketed in recent years. Apartment prices have more than tripled since 2003, with a growth rate in excess of 30% in 2007 alone. The construction industry has exploded with the emergence of new residential and office buildings, hotels, business parks, shopping malls and logistics space. Unemployment is rather low at about 2.5% compared to the Bulgarian average of 6.25% and to levels in other European countries.

Transport and infrastructure

With its developing infrastructure and strategic location, Sofia is an important centre for international railway and automobile routes. Three Trans-European Transport Corridors cross the city: 4, 8 and 10. All major types of transport (except water transport) are represented in the city. It is home to 8 railway stations [13], the biggest of which is the Central Railway Station. Just next to it is the new Center Bus Station, the biggest and most modern of its kind in the country.[14] A number of other Bus Stations allow interurban and international trips from different parts of the city. The Sofia Airport with its new second terminal, finished in 2006, [15] handled some 2.7 million passengers in 2007. [16]

Public transport is relatively well-developed with bus, tram (153,6 km network[13]) and trolley (97 km network[13]) lines running in all areas of the city. [17] The Sofia underground became operational only in 1998 and is yet largely underdeveloped with one line and eight stations only.[18] At present six new stations are under construction and will become operational in 2009. [18] The masterplan for the Sofia underground includes three lines with a total of 47 stations.[18] In recent years privately operated vans serving fixed routes proved an efficient and popular means of transportation by being faster than public transport but cheaper than taxis. As of 2005 these vans numbered 368 and serviced 48 lines around the city and suburbs. [13] There are some 6,000 licensed taxi cabs operating in the city and another 2,000 operating somewhat illegally. [19] Low fares in comparison with other European countries, make taxis affordable and popular among a big part of the city population.

With the extensive growth of private automobile ownership in the 1990s the number of cars registered in Sofia has exceeded 1,000,000 in the past five years. The Sofia municipality is known for the minor and cosmetic repairs and most streets are in a poor condition[20]. Consequently the traffic (and air pollution) problems of the city have become more severe. The extension of the underground system might alleviate the city's traffic problems.

Sofia has a unique, very large combined heat and power (CHP) plant. Virtually the entire city (900,000 households and 5,900 companies) is centrally heated, using residual heat from electricity generation (3,000 MW) and gas- and oil-fired heating furnaces; total heat capacity is 4,640 MW. The heat distribution piping network is 900 km long and comprises 14,000 substations and 10,000 heated buildings.

Architecture

A number of ancient Roman and Byzantine buildings have been preserved in the city and its outskirts. Most notably, the 10th century Boyana Church (one of the UNESCO World Heritage protected sites), the Church of St. George, considered the oldest building in Sofia, and the early Byzantine Church of St Sophia.

A medieval monument of significant interest is The Church of St. Petka located in the very centre of the city providing a sharp contrast to the surrounding three Socialist Classicism edifices of the former Party House, TZUM, and Sheraton Sofia Hotel Balkan.
After the Liberation of Bulgaria from Ottoman rule in 1878 and the establishment of an autonomous Bulgarian monarchy with its capital in Sofia, Knyaz Alexander Battenberg invited architects from Austria-Hungary to shape the new capital's architectural appearance.[21]

Among the architects invited to work in Bulgaria were Friedrich Grünanger, Adolf Václav Kolář, Viktor Rumpelmayer and others, who designed the most important public buildings needed by the newly-reestablished Bulgarian government, as well as numerous houses for the country's elite.[21] Later, many foreign-educated Bulgarian architects also contributed.

The architecture of Sofia's centre is thus a combination of Neo-Baroque, Neo-Rococo, Neo-Renaissance and Neoclassicism, with the Vienna Secession also later playing an important part, but it is mostly typically Central European.

Among the most important buildings constructed in Sofia in the period are the former royal palace, today housing the National Art Gallery and the National Ethnographic Museum (1882); the Ivan Vazov National Theatre (1907); the former royal printing office, today the National Gallery for Foreign Art; the National Assembly of Bulgaria (1886), the Bulgarian Academy of Sciences (1893), etc.

After the Second World War and the establishment of a Communist government in Bulgaria in 1944, the architectural line was substantially altered. Socialist Classicism public buildings emerged in the centre, but as the city grew outwards, the new neighbourhoods were dominated by many Communist-era tower blocks (panelki) and examples of Brutalist architecture.

After the abolishment of Communism in 1989, Sofia has witnessed the construction of whole business districts and neighbourhoods, as well as modern skryscraper-like glass-fronted office buildings, but also top-class residential neighbourhoods.

Education

There are 16 universities in Sofia. The Saint Clement of Ohrid University of Sofia is often regarded as the most prestigious university of Bulgaria, being founded in 1888[22] and having an incoming class of 14,000 students each year. Other important universities include the National Academy of Arts, the Technical University of Sofia, the University for National and World Economics, Sofia Medical University, the Krastyo Sarafov National Academy for Theatre and Film Arts, the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy, the University of Forestry and New Bulgarian University.

Furthermore, institutions of national significance, such as the Bulgarian Academy of Sciences and the SS. Cyril and Methodius National Library are located in Sofia. The American College of Sofia, founded in 1860 and often regarded as the oldest American academic institution outside the United States[23] provides secondary education to some of Bulgaria's brightest students.[24]

Sport

Being the country's capital, Sofia is also the centre of Bulgaria's sporting activities, with a large number of sports clubs based in the city. These include most of Bulgaria's primary football teams, such as CSKA, Levski, Lokomotiv Sofia and Slavia, as well as formerly great clubs like Akademik, Spartak Sofia and Septemvri [25]. The capital's dominance in the sport is reflected in the fact that Sofia-based teams, including dissolved clubs like A.S. 23 [26], have been Bulgarian football champions on all but thirteen occasions since the national league was formed in 1923.

Although football is arguably the most popular sport in the city, as well as the whole country, sports such as basketball and volleyball also have strong traditions in Sofia. The most notable basketball team in the capital is Lukoil Academic, who were twice European Champions Cup finalists.

While no major volleyball teams exist at club level (excluding multiple times champion and Volleyball Champions League participant Levski Sikonko), Bulgaria has always been among the world's top nations at the sport. The Bulgarian Volleyball Federation is the world's second-oldest, and it was an exhibition tournament organised by them in Sofia that in 1957 convinced the IOC to include volleyball as an olympic sport.[27]

Tennis is another sport gaining popularity in Sofia. Currently there are some ten[28] tennis court complexes within the city including the one founded by former WTA top-ten athlete Magdalena Maleeva.[29]

While rugby is a minor sport in Bulgaria, and certainly not a spectator sport, there are several rugby clubs in Sofia for aficionados of the game.

Most other sports, especially individual sports like boxing, wrestling, archery, etc. can also be practiced at the sports complex of the NSA or at that of any of the sports clubs mentioned above. This is because, during the communist era, all sports clubs concentrated on all-round sporting development.

Sofia applied to host the Winter Olympic Games in 1992 and in 1994, coming 2nd and 3rd respectively. The city was also an applicant for the 2014 Winter Olympics, but was not selected as candidate. In addition, Sofia hosted Eurobasket 1957 and the 1961 and 1977 Summer Universiades, as well as the 1983 and 1989 winter editions.

[edit] Venues
The capital is also home to a large number of sports venues, including the 43,000-seat Vasil Levski National Stadium which hosts most major outdoor events in Bulgaria, Levski Sofia's Georgi Asparuhov Stadium, CSKA Sofia's Balgarska Armiya Stadium, Slavia Sofia's Ovcha Kupel Stadium, and Lokomotiv Stadium stadium, which has hosted many major music concerts in recent years.

Another important sports facility is the 3,000-capacity Universiade Hall, where in turn many indoor events are held, including Akademik's European basketball games. There are two ice skating complexes - the Winter Palace of Sports (capacity 4,000) and the Slavia Winter Stadium (capacity 2,000), both containing two rinks each.[30]

There is a velodrome with 5,000 seats in the city's central park. It is currently disused but undergoing renovation

Recreation

Most football stadiums have tennis courts, astroturf pitches and other sports facilities joined to them, and there are other such facilities scattered throughout the city, mainly in the parks.

There are also various other all-round sports complexes in the city which belong to institutions other than the football clubs, such as those of the National Sports Academy, of the Bulgarian Academy of Sciences, or those of the capital's various universities.

There are more than fifteen swimming complexes in the city, most of them outdoor.[32] Nearly all of these were constructed as competition venues and therefore have seating facilities for several hundred people each.

There are two golf courses just to the east of Sofia - in Elin Pelin (St Sofia club) and in Ihtiman (Air Sofia club), and a horseriding club (St George club).

The capital's main attraction is probably the ample opportunity provided to Sofianites for making use of the city's sprawling parklands, many of which are densely forested. There are four such major parks - Tsar Boris's Garden in the city centre, as well as the Southern, Western and Northern and several other smaller parks, most notable of which is the City Garden. The Vitosha Nature Park (the oldest national park in the Balkans [33]), which includes a big part of the Vitosha mountain to the south of Sofia, covers an area of almost 270 km² and lies entirely within the city limits.[34] Many Sofianites take weekly hikes up the mountain, and most do so at least a couple of times a year. There are bungalows as well as several ski slopes on Vitosha, allowing locals to take full advantage of the countryside and of the mountains without having to leave the city.

Sister cities

Algiers Algeria
Ankara Turkey
Athens Greece
Berlin Germany
Bratislava Slovakia
Brussels Belgium
Budapest Hungary
Helsinki Finland
Bursa Turkey
Kiev Ukraine
London England
Paris France
Pittsburgh USA
Prague Czech Republic
Saint Petersburg Russia
Tel Aviv Israel
Warsaw Poland
Milan Italy

 

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България, 14-ти по големина в Европейския съюз [1]. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм „Света София“ - „Премъдрост Божия“ (на старогръцки език).

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски.

През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

София е с обща площ от 1 311 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа.

София е една от най-древните европейски столици. Човешкото поселение тук има повече от 7000 годишна история.

На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В много антични извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.

През римската епоха (след 55-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“)[източник?].

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.

Сердика е любимия град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“ [2]. Императора многократно е идвал и дълги месеци е живял в Сердика в своя дворец наречен условно от учените "градска резиденция". В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като "Константинов квартал" разположен най-общо между днешните улици "Калоян", "Позитано", "Леге" и южно от Президентството. По-късно в 13 век това което е оцеляло от комплекса е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица (възможно е да е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Сря̀дьць, а в началото на 20-ти век български учени откриват връзка и с названието „Три води“)[източник?].

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. Едва от края на ХІV градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство и Османската империя[източник?]. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[3]

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България, финансиран от тайните служби на СССР чрез руско-съветската агентура в България.

На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете най-унищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската (проформа - съюзническата) окупация през септември 1944 година

Населението на София е около 1 260 000 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.

В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. А пък всеки ден през столицата преминават около 200 000 души, и излиза че някъде околко 28-30% от населението на България всекидневно е в София. Според някои общински прогнози до 2010-11 година София ще достигне 3 000 000 жители.

На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивия сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната - 553 лв.

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2005 г. проблемите се влошават поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2009 г. се очаква да бъде открито продължение на линията.

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).

В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

 

София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

Стадиони: Националният стадион „Васил Левски“, Българска армия, Георги Аспарухов, ст.„Локомотив“, ст.„Славия“, ст.„Академик“ и ст.„Септември“
Спортни зали: зала „Христо Ботев“, зала „Триадица“, зала „Универсиада“, зала „Фестивална“, Зимен Дворец на Спорта
Плувни комплекси: Плувен басейн „Диана“, Плувен басейн „Мария Луиза“, Плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено Знаме“, плувен басейн „БСФС“,
Бази за водни спортове: Гребна база „Панчарево“
Бази за конни спортове: Конна база хан Аспарух (до ст. Славия)
В София има следните спортни отбори:

Футбол: ПФК Славия, ПФК Левски (София), Локомотив (София), ПФК ЦСКА (София), ФК Септември, ФК Академик 1947 и аматьорските Вихър (Горубляне), Обеля, Люлин и Локомотив 101.

 

Побратимени градове
Алжир (Алжир)
Анкара (Турция)
Атина (Гърция)
Берлин (Германия)
Братислава (Словакия)
Брюксел (Белгия)
Будапеща (Унгария)
Варшава (Полша)
Киев (Украйна)
Лондон (Англия)
Питсбърг (САЩ)
Прага (Чехия)
Санкт Петербург (Русия)
Тел Авив (Израел)
Хелзинки (Финландия)
Мадрид (Испания)

 

wikipedia.org